Ояма е роден на 27-ми юли 1923 години в село намиращо се недалеч от Гунсан – Южна Корея. Истинското му име е Юнг-И-Чой. Японския псевдоним под, който той става известен на света е „Масутацу Ояма”. Буквалното му значение е „Увеличаващият своите достижения, подобни на висока планина”. Съвсем млад той бива изпратен от родителите си в град Манчариа в южен Китай, за да живее там във фермата на сестра си. На 9 години той започва да учи южно китайската форма кемпо наречена „осемнайсетте ръце”. Учителят му Йе е работник във фермата. Когато Ояма се завръща в Корея на 12 годишна възраст, той продължава обученото си по кемпо, но този път корейско.

През 1938 година, на 15 години Масутатсу Ояма заминава за Япония, за да се обучава като авиатор, защото тогавашният му идол е първият корейски пилот на военен самолет. Преживяването му на тази възраст и по-специално като кореец в Япония не се оказва толкова лесно колкото е предполагал.
Въпреки всичко той продължава обучението си по бойни изкуства. Тренира джудо и бокс. Един ден Ояма забелязва няколко студента трениращи окинава карате. Това му прави голямо впечатление. Така той започва да тренира в доджото на Гичин Фунакоши в университета „Такушоку”. Прогресът му е толкова забележителен, че на 17 годишна възраст Мас Ояма вече е 2-ри дан, а когато влиза в японската имперска армия (20 годишен) е 4-ти дан. Същевременно Ояма започва да тренира джудо. Прогресът му там е не по-малко впечатляващ.

Победата над Япония е един от най-тежките моменти в живота на Масутатсу Ояма. Тогава той е способен да посегне дори на собствения си живот. За щастие на всички ни, Со Ней Чу нахлува в живота му точно на време. Мастер Со, който също е кореец (от провинцията на Ояма) живее в Япония, където е една от най-авторитетните личности владеещи Гожу Рю. Точно той окуражава Ояма да посвети живота си на бойните изкуства и му казва, че трябва да „изостави” цивилизацията за 3 години, докато „тренира тялото и духа” си.

Тренировки в планината
На 23 годишна възраст Масутатсу Ояма среща Еижи Йошикава – автор на романа „Мусаши” базиран върху живота на най-известния японски самурай. Романът и неговият автор помагат на Ояма да разбере самурайския кодекс на честта – буши-до. Същата година той отива при мастер Минобу, в префектурата Чиба, където Мусаши е усъвършенствал „Нито-Рю” (вид стил във владеенето на меча). Ояма смята, че това е подходящо място за начало на строгите тренировки, които той е планирал за себе си. Едно от нещата, които той взема със себе си е книгата на Йошикава (романът „Мусаши”). Студент с име Яширо също идва с него.
Шест месеца след като Ояма и Яширо се качват в планината, самотата подлага на изпитание решимостта на Сосай (основател) Ояма. Тогава Яширо повече от всякога желае да се завърне в цивилизацията, затова една вечер той тайно напуска планината. За да не избяга и Ояма от „отшелничеството” си, Со Ней Чу му пише писмо, чрез което му казва да обръсне едната си вежда. Със сигурност Ояма няма да желае да го вижда който и да е в това му състояние. По този начин и желанието му за бягство ще изчезне. Този и още няколко съвета го убеждават да продължи по-нататъшната си тренировка. Не след дълго Ояма вече е твърдо решен да стане най-добрия каратист в Япония.
Скоро, за съжаление спонсорът му го информира, че няма да може да продължи подпомагането му, затова след 14 месеца усърдни тренировки, Ояма е принуден да сложи край на „отшелничеството” си.
Няколко месеца по-късно през 1947 година, Мас Ояма печели първия национален шампионат по бойни изкуства в Япония след Втората световна война. Въпреки всичко той все още чувства празнина в себе си, че не е завършил тренировките в планината. Тогава той решава напълно да се отдаде на карате. Затова отново в префектурата Чиба, тоз път под надзора на мастер Кийозуми, той възобновява тренировките си, имащи за цел духовно и физическо възвишение.
Този път тренировките са фанатични – 12 часа на ден, всеки ден, без почивен ден: стоящ под студени водопади, разбиващ речни камъни с голи ръце, използващ дърветата като макивара (боксова круша), прескачащ бодливи храсти стотици пъти на ден. Всеки ден също включвал изучаване на древни бойни изкуства и дзен философия.
След 18 месеца той слиза от планината, напълно обеден във възможностите си.

Начин на тренировки
През периода на своята недълга, но плодотворна аскеза в планината Ояма живеел по строго разработена програма, която често фигурира в различните биографии на майстора и служи за назидание на лекомислените ученици. Режимът бил такъв:
4 часа сутринта – ставане. Медитация със затворени очи – 10 минути.
Крос из планината – 2 часа.
7 часа сутринта – приготвяне на храната.
8 часа сутринта – ядене, съчетаващо закуската и обяда.
9 часа сутринта – начало на тренировките. Десет пъти се изпълнява комплекс от пет упражнения:
1) вдигане 20 пъти на 60-килограмова щанга;
2) лицеви опори на пръсти – 20;
3) опори от стойка на ръце – 20;
4) набирания на лост – 20 пъти;
5) нанасяне по 20 удара с юмрук вляво и вдясно върху макивара.
Всеки път след изпълнение на комплекса се правят дихателни упражнения и незабавно се пристъпва към следващата серия. След като посоченият комплекс се направи десет пъти – почивка до 11,00 ч.
11 часа сутринта – изпълнение на формални упражнения (ката).
Ежедневно се повтаря по 100 пъти една от катите. Например първия ден Хейан-1, втория ден – Хейан-2 и т. н., докато не бъдат направени и петте кати Хейан, а след това се изпълняват в обратен ред. Същото се прави и при останалите кати.
2 часа след обяд – вдигане на тежести. Да се вдигне 60-килограмова
щанга 20 пъти, след това постепенно да се увеличава натоварването.
Да се направят 1000 лицеви опори: 200 пъти на два пръста, 200 пъти на три пръста, 200 пъти на четири пръста, 400 пъти на пет пръста. След всяка серия да се прави малка почивка. Понякога за разнообразие да се правят 1000 лицеви опори на юмруци с почивка след 500.
3 часа след обяд – отработване на техники за спаринг.
Упражнения на макивара.
Коремни преси – 200. Чупене на камъни.
5 часа след обяд – приготвяне на храна. Вечеря.
6 часа след обед – медитация и лягане.
Бикове, предизвикателства и „Божията ръка”
През 1950 Сосай (основател) Мас Ояма започва да тества и демонстрира възможностите си, като се бори срещу бикове. Всички 58 бика срещу които той се бори са победени, като 3 от тях са мигновено убити, а на 49 са им отрязани роговете чрез саблен удар с ръка. Наивността на Ояма изчезва, когато през 1957 година на 34 годишна възраст, той бива почти убит от един бик в Мексико. Отнема му 6 месеца да се възстанови от иначе фаталните рани.
През 1952 Мас Ояма пътува за СА Щ, за да демонстрира карате на живо и по националната телевизия. През престоя си там, той приема всякакви предизвикателства. Като резултат той се бие срещу 270 различни противник. Мнозинството от тях е победено единствено с един удар. Двубой никога не е продължавал повече от 3 минути (повечето продължавали едва няколко секунди).
Ако те удари – бива ти счупена кост, ако се опиташ да блокираш с ръка – бива разместена (извадена от рамото). Скоро Сосай Ояма става известен с прозвището „Божествената ръка” – жива манифестация на поговорката на някогашните японски войни – „Ичи геки” – „Един удар – сигурна смърт”. За него именно това е същността на карате. Сложните техники на движения и удари с крака са второстепенни.
През едно от посещенията си в съединените щати Масутацу Ояма се запознава с Жак Сандулеску – едър румънец (190 см, 190 кг), който е бил затворник на Червената Армия на 16 годишна възраст. Тогава той е бил заточен във въглищните мини. Двамата бързо стават приятели и остават такива до края на живота на Ояма. До ден днешен Сандулеску е преподавател по Киокушин и съветник в ИКО (интернационална карате организация).

Доджото на Ояма
Мас Ояма отваря първото си доджо през 1953 година, което представлявало тревист парцел в Токио. През 1956, първото истинско доджо е отворено. То било едно балетно студио зад университета Рикю, намиращ се на 500 метра от сегашното, главнокомандващо доджо (тоест, главния щаб на Киокушин). До 1957 година доджото има 700 члена въпреки фанатичните тренировки (заради трудните тренировки над 90% от записалите се, се отказвали още след 1-вите няколко тренировки).
Хора изучавали всякакви различни стилове идват да тренират тук, заради жин-сен кумите (бой при пълен контакт). Един от първите учители в доджото – Кенжи Като казва, че ще извлекат всичко, което може да послужи в реален бой, от различните видове бойни изкуства. По този начин каратето на Мас Ояма еволюира. Той взема техники от всички бойни изкуства и не се ограничава само с тези на карате.
Осъзнавайки същността на каратето на Масутацу Ояма, а именно напълно истински бой, учениците му очакват да бъдат удряни и те удрят. Имало само няколко забрани. Ударите по главата са за предпочитане, като най-ефективният начин за нанасянето им е чрез длан и пета. Хващания, хвърляния и удари по слабините също са препоръчвани. Кумите (двубой) продължава докато един от противниците, на висок глас се признае за победен. Нараняванията са нещо естествено.

Боби Лоу
През 1952 година Мас Ояма прави демонстрация в Хаваите. Младият Боби Лоу го вижда и остава впечатлен от силата му, въпреки че собствените му постижения в областта на бойните изкуства не са по-малко впечатляващи от тези на Ояма. На 23 годишна възраст, Боби Лоу вече е йондан по джудо, 2-ри дан по кемпо, 1-ви дан по айкидо и високо авторитетен боксьор.
Не минава много време и Боби Лоу става учи деши (ученик – буквален превод: „1000 дни от началото на тренировките”) на Мас Ояма. Двамата тренират ежедневно в продължение на година и половина. Учи деши стават известни като Лакажиши или „Младите лъвове” на Мас Ояма – една малка част от стотиците кандидат-избраници за тренировки под надзора лично на мастер Ояма.
През 1957 година Боби Лоу се завръща в Хаваите, за да отвори втората школа на Ояма извън Япония.

Началото на Киокушин
Текущия Световен главен щаб бива отворен през юни 1964 година, като му бива дадено името Киокушин, означаващо „дружество на върховната истина”. Същата година Интернационалната карате организация (ИКО) бива основана. От тогава Киокушин се е разпространил в повече от 120 страни и увеличава членовете си с 10 милиона (в момента те са 12 милиона в повече от 140 страни), което я прави една от най-големите организации по бойни изкуства в света. Едни от добре известните Киокушин юданша (черни колани) са: Шон Конъри, Долф Лундгрен (швед), президент Нелсон Мандела на Южна Африка и австралийският министър Джон Холард.

Края?

За съжаление на 26 април 1994 година Сосай Масутацу Ояма – 70 годишен, умира от рак на белите дробове, като не пушач. Той остава младия Акийоши Мацуи за директор (главен водач) на организацията. Смъртта на Сосай Ояма води до много политически и икономически спорове и проблеми в света на Киокушин, които и до ден днешен не са решени. В крайна сметка, всичко това довежда до разцепване на Киокушин… нещо вече случило се и на Шотокан карате.

Единадесетте основни принципа на Сосай Масутацу Ояма

Сосай Масутацу Ояма обединява философията на своя Боен път в единадесет основни принципа известни като “Заю но Меи Джуичи Каджо”.
Те стоят в основата на учението на Киокушин-Карате.

1. Пътя на бойните изкуства започва и завършва с вежливост. Следователно бъдете подходящо и искрено учтиви през цялото време.

2. Следването на бойния път е като изкачване на скала – продължавайте нагоре без отдих. Това изисква абсолютна и непоколебима отдаденост на поставената задача.

3. Стремете се да взимате инициативата във всички неща, предпазвайки се по всяко време от действия произлизащи от егоистична враждебност или небрежност.

4. Дори за практикуващия Пътя на бойното изкуство, мястото на парите не може да бъде игнорирано. Затова той трябва да е много внимателен никога да не се привърже към тях.

5. Пътя на бойното изкуство е изграждане на позиция. Стремете се да поддържате правилно становище през цялото време.

6. Пътя на бойното изкуство започва с хиляда дена и е овладян след десет хиляда дена тренировки.

7. Самонаблюдението и самоанализата в Пътя на бойното изкуство пораждат мъдрост. Винаги съзерцавайте своите действия и използвайте всяка благоприятна възможност да ги подобрите.

8. Природата и целта на Бойното Изкуство са универсални. Всички егоистични желания би трябвало да са изгорени в каляващия огън на твърдото трениране.

9. Бойното Изкуство започва с точка и свършва с кръг. Правите линии произлизат от този принцип.

10. Истинската същност на Бойния Път само може да бъде реализирана само чрез опит. Знаейки това, никога не трябва да се боите да го търсите и обогатявате.

11. Винаги помнете: В Бойното Изкуство, възнагражденията за увереността и благородното сърце са наистина изобилни.

Киокушин ката

Думата „ката” означава „облик” или „форма”. Японският символ чрез който се изписва думата е съставен от три главни символа:
* Катачи означаващ „форма”,
* Каи означаващ „режа”, „разцепвам” и
* Цучи означаващ „земя” или „почва”.

В буквален превод ката означава „форма разрязваща земята” или „форма разцепваща земята”.
Ката е поредица от блокове, ритници и удари с ръце от едно или повече положения-стойки. Ката съдържа и движения напред, назад и настрани. Броят на движенията и тяхната последователност са много специфични. Балансът между нападателна и защитна техника, стойките и смяната на ударите – всичко това служи на ката за предаването й на завършен вид, различаващ се от този на всяка друга ката.
Чрез практикуването на ката традиционните техники за бой се научават. Баланс, координация, дишане и концентрация – всичко това се усъвършенства чрез нея. Направена правилно, катата се превръща в отлично физическо упражнение. Благодарение на нея умът и тялото се усъвършенстват, а при по-продължително практикуване – те се сливат в едно. Ката изобразява идеята за “рен ма” или „винаги излъскващ” – със старателно практикуване движенията в нея стават все „по-изчистени” и перфектни. Вниманието което се изисква, за да се разберат всички малки и различни детайли създава самодисциплина.
Чрез концентрация, отдаденост и практикуване се достига по-високо ниво, където ката със своите многобройни детайли се прави на подсъзнателно ниво и никакво обмисляне на движенията не е нужно. Това е състоянието което дзен майсторите наричат „мушин” или „без мисъл”. Рационалната мисъл не се използва въобще – това което някога е било наизустено сега е спонтанно. Именно това е смисълът на ката – да не се влага никаква мисъл, а всичко да става естествено и спонтанно.
В Киокушин катите се разделят на две части в зависимост от техния произход – северни и южни.
Северните кати са много подобни на тези от Шотокан карате. Те биват усвоени от Мас Ояма докато той тренира под надзора на Гичин Фунакоши. Той пък от своя страна ги извлича от китайско кемпо и Шорин Рю – Окинавско карате базирано върху шаолинското бойно изкуство. В тези кати има дълги стъпки, стабилни стойки и силни блокове и удари. Северните кати са:
•Тайкъоку Соно Лчи, Ни и Сан
•Пинан Соно Лчи, Ни, Сан, Йон и Го
•Янсу
•Цуки но ката
•Канку
•Сушихо

Южните кати са усвоени от Мас Ояма докато е изучавал окинавското карате Гожу Рю под ръководството на Со Ней Чу. Движенията в тези кати са повече кръгообразни. За повечето хора те са и по-атрактивни от северните кати. Южните кати са:
•Санчин но Ката
•Гекисай Даи и Шо
•Теншо
•Сайха
•Сейчин
•Гайру
•Сейпай

Киокушин Ниджукан

1.Пътят на бойните изкуства започва и завършва с учтивостта. Ето защо винаги бъди учтив и искрен.
2.Следването на пътя на бойните изкуства е като катеренето на отвесна скала без никаква почивка. Той изисква абсолютна увереност и преданост.
3.Стреми се да осъзнаеш и разбереш всички неща, като по всяко време се пазиш от егоистични желания и враждебни персонални интереси.
4.Дори и за бойните изкуства значението на парите е важно, но човек винаги трябва да внимава да не се обвърже с тях.
5.Пътят на бойните изкуства е основан и върху постене. Стреми се винаги да прилагаш правилните пости.
6.Истинският път на бойното изкуство започва 1000 дена след първата тренировка, а майсторско ниво се достига след 10 000 дена на тренировки.
7.В бойните изкуства самонаблюдението създава мъдростта. Винаги считай самосъзерцанието за възможност за усъвършенстване.
8.Природата и същността на бойните изкуства е универсална. Всички егоистични желания трябва да бъдат изгорени в закаляващия огън на тежките тренировки.
9.Бойните изкуства започват от точка и завършват в окръжност. Прави линии отсъстват от техните принципи.
10.Истинската същност на бойните изкуства може да бъде осъзната единствено чрез опит. Ето защо никога не се страхувай да изпълняваш техните изисквания.
11.Винаги помни: в бойните изкуства наградата за увереност, сигурност и благородно сърце е несъществуваща.

Доджо етикет

1.Когато влизате или излизате от доджото, застанете до вратата, обърнете се към предната му част, поклонете се и кажете „Ус”. По този начин изразявате респект към самото доджо и към хората в него.
2.Ако закъснеете, застанете в сейза срещу трениращите и когато инструкторът Ви запита, поклонете се, кажете „Ус” и след това „Шицурей шимасу” („Извинявам се за нарушаването на спокойствието”), тогава бързо се присъединете към трениращите.
3.Не яжте, пийте, пушите или дъвчете дъвка в доджото.
4.Винаги се движете бързо. Не се „шляйте” безцелно.
5.Не практикувайте кумите освен, ако инструкторът не е казал.
6.Не напускайте строя по каквато и да е причина без да питате инструктора. Когато го направите, не вървете между инструктора и трениращите, а излезте зад строя и напуснете от там.
7.Винаги се обръщайте към инструкторите с техните титли: семпай, сенсей, шихан в доджото. Отвръщайте им с „Ус” когато Ви говорят.
8.Обучението Ви е сериозно нещо и Вие трябва да го възприемате като такова. Не се смейте, лигавете, говорите или причинявате разсейване по време на тренировки. Винаги стойте във Фудо дачи докато очаквате следващата команда.
9.Всички команди от инструктора трябва да се изпълняват без съмнение, запитване и недоволство. Ако не можете да се справите, дайте всичко от себе си вместо да се предадете на отчаянието си.
10.Винаги дръжте ноктите на краката и ръцете си изрязани и чисти.
11.По време на почивка не сядайте на столове, не се облягайте на стените или лежете. Направете някакво упражнение вместо да пилеете време.
12.Отговорността за чистотата на доджото пада върху всички трениращи в него. То трябва да е винаги чисто и безопасно.
13.Вашето карате-ги (кимоно) винаги трябва да е чисто. Коланът не трябва да се пере, а само проветрява. Мръсотията по него символизира духа вложен от Вас в усърдните тренировки.
14.Не носете бижута и часовници по време на тренировка.

Значението на „Ус”

„Ус” означава търпение, респект и оценяване. За да създадеш здраво тяло и здрав дух, трябва да понесеш строги, изключително тежки тренировки. Трябва да стигнеш до състояние в което смяташ, че си на границата на лимита си и искаш да спреш, да се откажеш… И когато достигнеш този момент истинското изпитание започва. Трябва да се бориш срещу самия себе си, срещу слабостта си и трябва да победиш… И когато го направиш ще разбереш, че слабостта ти е била единствено желанието ти да се откажеш, отказа на самия теб да повярваш в това, че ще се справиш. Това е „Ус”.
Причината поради която се подлагаш на такива тежки тренировки е, че ти се грижиш за себе си, а да се грижиш за себе си означава да се самоуважаваш. Този на пръв поглед егоистичен само-респект постепенно еволюира и се разширява, за да се превърне в респект към инструкторите ти и твоите „съученици”. Когато влезеш в доджото, ти се покланяш и казваш „Ус”. Това означава че ти изпитваш респект към доджото и времето прекарано в него. Това чувство на респект е УС!
По време на тренировка ти даваш всичко от себе си, защото се самоуважаваш. Когато тренировките завършат, ти се покланяш на инструкторите и съучениците си и казваш „Ус!”. Това трябва да стане чрез уважение. Това е УС.
Думата „Ус” е много важна в Киокушин карате, защото олицетворява търпение, респект и оценяване. Ето защо винаги използваме „Ус” – за да ни напомня на тези главни качества.