Тя е малка, но много опасна. Защото е каратистка. Тя е европейска шампионка по киокушин за 2003-та и европейска вицешампионка за 2002-ра, 2004-та и 2008-а. Освен това в колекцията си от награди има приз за боен дух. Елена Башкехайова е само 50 килограма, но е първата българка, защитила трети дан, и то в Япония. Младата дама е истинска сензация в родината на каратето. Тя е с руса коса и сини очи. Комбинацията направо карала японците да я съзерцават в благоговение и да признават, че това е техният идеал за красота. В Страната на изгряващото слънце местните не спирали да изразяват възхищението си с безброй комплименти. Не красотата, а уменията донесли на сенсей Башкехайова третия дан.


Защитила титлата в Япония пред комисия от 12 души – майстори от цял свят. След техническата част, накрая трябвало да покаже умения в истински бой. Победила десетима, като на всяка минута сменяли спаринг партньора с нов.

Първия път, когато попаднах в Япония, почувствах, че съм на друга планета. Невероятно са дисциплинирани и трудолюбиви. Всичко е подредено и си има точно място. Навсякъде се събуват в знак на уважение. Всеки колектив е като едно семейство. Дисциплината и уважението са номер едно там, казва сенсей Башкехайова. Колкото повече излиза навън, толкова повече установява, че мястото си є е в България. Дори страната на любимото карате не е за мен, въпреки че съм била там 7 пъти. Начинът им на живот е различен. Свикнала съм с нашия си манталитет. А и винаги си чужденец, където и да идеш, разсъждава каратистката.

Започнала да тренира през 1988 година, веднага след като паднала забраната да се практикува карате. Преди това феновете на спорта се криели по горички заради гоненията. Хората горе си мислеха, че каратистите застрашават сигурността на правителството, ще узурпират властта. Била на 19 години, запалена по карате филмите. Тогава били нашумели “Манастирът Шао Лин” и лентите с Брус Лий. На майка и татко толкова им бях говорила, че искам да ходя на карате, че не се изненадаха, когато им казах, че съм се записала да тренирам. Въпреки това една вечер се прибирам и те ме питаха защо закъснявам. Бях на тренировки, отговарям. Е, какви тренировки, недоумяват те. Ами на карате, нали ви казах, разказва Елена.
Докато приятелите и съучениците є ходят на дискотеки, напред-назад, вечерите на каратистката са посветени на тренировките. Дълги години се състезавах, но в международен план не ми потръгваше. Не можех да се класирам. Все на първа среща падах. Учителят ми сенсей Георги Попов никога не е губил надежда в мен. Но на едно европейско се класирах още в началото и играх на финала. Елена се състезава в категория до 50 килограма, но на абсолютно първенство преборила и далеч по-тежки противнички от нея. На едно състезание в Япония бяхме жените, класирани на първо и второ място от най-престижните турнири. За мое учудване се класирах на 5-о място. Играх с четири жени. Първата среща – с японка с моите килограми. Лесно я преборих. След това – с рускиня, по-тежка от мен. Нанесе ми много фалове и удари по лицето с ръце, което при нас е забранено. Взех и тази среща. След това играх с едно момиче от Южна Африка, което беше с 25 килограма по-тежко от мен. Беше си бая едричка. Изиграх срещата тактически и я победих. Накрая се срещнах лице в лице със световната шампионка в тежка категория – унгарка. Тя беше с 30 кила по-тежка. Отпаднах, но за щастие, без да бъда нокаутирана, разказва Елена, която тогава била 47 килограма.

Сенсей Башкехайова е завършила спортната академия като учител по физкултура и треньор по карате. А по стечение на обстоятелствата е правила чанти като оператор в кожната галантерия в завод “Чайка”. В “Елпром” пък била компресорист.
Пловдивчанката е треньор по карате и член на изпитната комисия кю-дан степените и съдия в българската федерация по киокушин. През 2000 година е първата българка, която съдийства в Япония. Работи в студа в залата на стадион “Ботев”, където няма отопление и вътре вали дори след като спре навън. Някой път вътре е и по-студено. Състезава се за пловдивския клуб АСКК “Тракия”, а работи в Общинския детски комплекс като учител. При нея ходят около 50 деца. Интересите им вече са по-различни, по-далече от спорта. Предпочитат да спортуват в интернет. Едно е пред компютъра, без да се уморяваш, като щракаш с пръст. Друго е да издържиш на натоварване и да проявиш усърдие. Общо взето децата се насочват към комерсиалните спортове, заключава каратистката.

Камелия СЕВОВА, 21 Февруари 2010
Фотограф: Любен Баков

http://www.marica.bg