СНякои хора защитават тезата, че у всеки човек съществува инстинкт да побеждава другите и да бъде “номер едно”. Според тях това е основната причина, поради която хората започват да тренират някакво бойно изкуство. Е, може би е така! Нямам аргументи, с които да оборя тази теория. Всичко, което кара хората да се занимават с БИ е добре дошло. Също така нямам с какво да упрекна младите състезатели, които работят толкова усилено, за да спечелят и да станат първи. Тяхната решимост, дисциплина, тежките тренировки – могат само да им бъдат от полза. Но да спечелиш състезание не е единствената цел на БИ. Има и друго, особено след като приключи състезателната кариера. Тези младежи трябва да знаят, че има много будоки (практикуващи БИ), включително и аз, които чрез тренировките по будо се опитват да постигнат своите мечти и идеали. Да станеш Майстор на До – “Пътя”, да постигнеш състоянието на “абсолютна непобедимост”, да разбереш законите и реда във Вселената – те нямат нищо общо с това да победиш другите и да станеш най-великия. И тък като не става дума за състезаване с другите, не може да има победа или поражение! Не може да има и приключване на кариерата.
Човек става свой собствен противник. Целта е да станеш по-добър от сегашното си “Аз”. За да постигне това, трябва първо да осъзнае ясно слабостите си и след това да се заеме с тях. Ако човек непрекъснато търси области, в които не е добър, той никога няма да си навири носа и да се възгордее. И колкото повече тренира и напредва, толкова по-ясно вижда какви трябва да бъдат правилните техники. Така ще види по-ясно и собствените си слабости и ще стане още по-смирен и скромен.
От друга страна, когато някой стане тщеславен и арогантен, той не може вече да напредва, тъй като явно е доволен от сегашните си възможности и не може да види, че има още за учене. Освен това “да си навириш носа” означава голямо его. Такъв човек никога няма да достигне най-висшето ниво, защото то изисква “MU SHIN” и “MU GA” – “без ум” и “без его”. Това разбира се е лесно да се каже, но е трудно да се направи. Аз самият постоянно се боря да контролирам своето его. Това, което можеш да направиш, е да се стараеш с всички сили.
Така, както човек не може да раздели себе си на две части – във и вън от залата за тренировки, така не може да раздели своето поведение и отношение към останалите. Когато срещна някой будока, неговото държание и отношението му към хората са главните критерии, по които го преценявам. Ако той е арогантен и горделив, тогава се дистанцирам от него. Разбира се, от всеки можеш да научиш нещо и аз бих наблюдавал и изслушал такъв човек, но в никакъв случай не бих ангажирал себе си с него, след като е ясно, че не споделяме общи идеи и цели. От друга страна, когато срещна будока с висока степен ,който е скромен, честен и мек в отношението си с хората и в същото време страстно обича своето изкуство – това е човекът, с когото бих искал да обменя идеи и да се уча.
Наскоро имах възможността да гледам по японската телевизия филм, наречен: “Най-трудният изпит в Япония”. Ставаше дума за изпита за 8 дан по кендо, който се провжда един път годишно в Киото. Както може би знаете, кендо е най-традиционното и най-популярното БИ в Япония. Процентът на успешно издържалите споменатия изпит е 1%. За да бъде допуснат до изпита, кандидатът трябва да е притежавал 7 дан в продължение на повече от 10 години и да е на възраст над 48 години. За изпита, който беше отразен в този филм, имаше около 700 кандидати, от които около 20 бяха над 80-годишни. Първият етап от изпита беше две двуминутни спаринг-срещи с други кандидати. Всяка среща се наблюдава от 7 съдии, а за да бъде допуснат някой до следващия етап на изпита е необходимо съгласието поне на 5 от тях. От 700-те кандидати само около 40 преминаха това стъпало. Следващата фаза е ката. Тук отпаднаха само двама души. Следваха нови две двуминутни срещи, този път наблюдавани от по 15 съдии, от които поне 12 трябва да потвърдят успешното преминаване към следващия етап.
Тъй като 9 и 10 дан се дават за заслуги към БИ, 8 дан е най-високата степен и затова на изпита се изисква съвършенство във всички аспекти. Кандидатът трябва да се бие със силен дух, стойката и отношението му трябва да бъдат правилни, чисти и красиви. Той трябва да покаже благородство и достойнство на ума. Трябва да демонстрира “ки-кен-тай но ичи” – единство на ум, техника и тяло. Техниките трябва да бъдат със съвършен тайминг, сае и заншин. Кандидатът трябва да атакува не само с техниката, но и с ума, а когато удря противника – да удря не само тялото, но и ума.
След третото изпитание само 6 души достигнаха до последния етап – есе на тема “Кендо и умът”. В края на този дълъг ден само 6 души от 700 кандидати станаха 8ми дан!
Филмът постави по-специално ударение върху двама кандидати: 78-годишен господин и 52-годишен офицер от полицията. За офицера това беше 5ти опит, но за господина – 24ти! В продължение на 24 години този човек е опитвал и за съжаление и този път не успя! Полицаят, който е бивш всеяпонски шампион по кендо, премина успешно. Начинът, по който той се биеше беше наистина благороден, таймингът и дистанцията му бяха перфектни и си личеше, че умът му е в състояние на “без ум, без его”. Но това, което ме порази, беше държанието на кандидатите. Те всички бяха много учтиви, с изискани маниери и скромни. и при това тренират много усилено. Полицаят например става всеки ден в 4 ч. сутринта и взима първия възможен влак за работа, където тренира сам преди да започне работа, а тя е да преподава кендо в полицейската академия. Възрастният господин преподава кендо в свое собствено доджо, но няколко пъти седмично посещава доджото на своя учител, за да тренира. Въпросният учител е на 81 години и е 8 дан!
Мисля, че това са истински самураи – хора, достойни за пример!

Източник: http://daobg.com

Tagged with: