Гоген Ямагучи, създателят на стила годжу-кай в карате, преживял на младини много вълнуващи приключения, като едно от най-известните се случило по време на Втората световна война. Японското правителство го изпратило в Манджурия с тайна мисия, но там бил пленен от войниците на Гуоминдана (т. е. китайската националистическа партия). Натоварили го на кораб и го откарали в концентрационен лагер, където се отнасяли изключително зле с него и го подлагали на всевъзможни унижения и лишения.

Независимо че Ямагучи бил образцов затворник и изпълнявал всичко, което му нареждали, охраната постоянно го държала под око. Имало нещо в осанката му, а и в отношението на останалите затворници към него, което карало стражите да изпитват някакъв необясним страх.

Щом ги събудели, концлагеристите обикновено хапвали каквото има (а то никога не стигало) и остатъка от деня прекарвали в сън или празни приказки. Само че Ямагучи не се държал като останалите затворници. Когато го пускали от килията, той правел крос по плаца, след което в продължение на часове упражнявал всевъзможни удари с крак и ръка. В килията си пък присядал и потъвал в дълга медитация. Ямагучи просто отказвал да преклони глава и да бъде смазан от условията, в които бил принуден да живее.

Стражите вече изпитвали едва ли не суеверен ужас от този горд японец. За разлика от другите затворници, той винаги изглеждал бодър и в цветущо здраве, независимо че получавал същите оскъдни дажби. Войниците започнали да го мислят за демон и все повече се бояли от него. Скоро мълвата за странния затворник стигнала и до ушите на коменданта на лагера. Направили справка и се разбрало кой е той, след което се взело решението да бъде пречупен на всяка цена, та да не дава лош пример на другите затворници.

Ямагучи бил пратен в карцера, където получавал дажби, с които и дете едва ли би преживяло. По двадесет часа на денонощие бил обгърнат от пълен мрак. Килията била толкова малка, че когато сядал с кръстосани нозе, коленете му опирали в стените. Но дори и ежедневните побоища, които му нанасяли стражите, не успели да го пречупят, нито да сломят духа му. Той продължавал всеки ден да изпълнява своите специални дихателни упражнения, след което изпадал в нещо като транс, по време на който не чувствал нито болка, нито глад. Управата на затвора просто не можела да повярва, че човек би могъл да издържи на всичко това и да остане все така непреклонен. Вече целият лагер бил чул за него. Сякаш било достатъчно някой затворник да прошепне името му, за да изтръпне охраната от ужас.

Накрая комендантът наредил да го подложат на най-страшното изпитание, с което, надявал се той, щели да се избавят веднъж завинаги от този човек. Извлекли Ямагучи от килията и го превели през целия лагер до клетката, в която нервно сновял един вечно полугладен тигър. Войниците го блъснали вътре с кикот, но преди това извикали всички затворници, та да гледат как тигърът ще разкъса и изяде непокорния японец.

-Я сега да видим дали ще ти помогне твоето карате – просъскал злобно един от войниците. Още в същия миг, в който се озовал в клетката, някакъв необичаен пламък озарил погледа на Ямагучи. Заел той съответната каратистка стойка и с пронизителен вик се втурнал срещу тигъра. Щом го чул, звярът замръзнал на място, което позволило на Ямагучи да се метне на гърба му и да сключи ръце около врата му. Междувременно надал още един пронизителен вик право в ухото на тигъра, след което рязко стегнал хватката си, напрягайки всеки мускул на тялото си. Само след няколко мига тигърът се строполил мъртъв на земята. Стражите пребледнели от ужас и побързали да се махнат, оставяйки Ямагучи да прекара нощта в компанията на мъртвия тигър.

На другата сутрин го извели от клетката и го пуснали при останалите затворници. След по-малко от две седмици го разменили с един от своите, попаднал в японски плен. Когато “демонът”- каратист напуснал територията на лагера, охраната въздъхнала с истинско облекчение.

След години, когато Ямагучи бил на смъртен одър, го запитали какво представлява карате и той отговорил така: “Карате е не за да се биеш, а за да постигнеш истината.”.

ИЗТОЧНИК: http://karateklubstoletov.org/tiger.html