Карате не е същото, каквото е било преди 50 години например. Всеки ден то еволюира в една или друга насока. В тази статия ще разкрия някои основни насоки в еволюцията на Карате стиловете с пълен контакт, чиято основа безспорно е Киокушин Карате. Ръководотелите на различно организации, производни на Киокушин се опитват да намерят начини за еволюция и подобряване на своя стил. Всички те са създали своите организации напускайки организацията на вече покойния Ояма. Само един от тях я е напуснал с благословията на Масутатсу Сосай и това е Джукучо Такаши Азума, който с подкрепата и помощта на Ояма създава завършеният вид на Киокушин. Нарича го Дайдо Джуку Кудо и създава своя собствена организация още през далечната 1981 година, когато UFC и Pride са били само мечти. Ето цитат от статията на Семпай Николай Николов (вицепрезидент на Българкса Кудо федерация): „…При провеждане на състезанията се използват специални каски, които предпазват от директни травми, но не и от нокаути.

Състезанията се играят с практически голи ръце. Няма категория, а така нареченият физически индекс, който представлява сбор от височина и килограми. При голяма разлика в индекса са разрешени удари в слабините. Стилът е известен с предизвикателствата срещу тай и бирма боксъори, както и с организиране на състезания по свободен правилник…. По време на самия бой в Тайланд Куросаки пада на втората среща и го изнасят на носилка. На носилката Куросаки извиква –“Киокушин трябва да победи “ и естествено третият бой е спечелен от Киокушин, Фудживара срещу Лукконтай, с което резултатът е две победи срещу една загуба за Киокушин.
Тази трудна победа за Киокушин кара Ояма да се замисли за спортното приложение на реалният практически бой и така, през 1978 година, след доста дълго разработване Ояма създава група –секция по Киокушин която се ръководи от Такаши Азума – един от видните му състезатели, който е четвърти на второ световно първенство, шампион на Общо Японски турнир и радетел за боя с ръце в главата. Самият Азума още по това време разработва правила за бой с ръце в главата съвместно с Ояма.
Така създадената секция е наречена Модернизиран Шиай и до 1980 година се развива успешно успоредно с класическият киокушин като трениращите в нея участват на няколко състезания, от които едното е в Китай, а другото в Бирма където се бие и самият Азума като състезанията завършват успешно за Киокушин.
Така през 1981 година Такаши Азума разкрива пред Ояма цялостния правилник за завършен Киокушин и очаква от Ояма да промени световните правила в насока бой с ръце в главата, хвърляния , душене и ключове.
Ояма отговаря, че Киокушин е вече представен в световен мащаб по друг начин и не е възможно да се преструктурира отново, но удобрява напълно правилата, които Азума създава.Масутатсу Ояма казва, че това е завършеният вид на Киокушин.
Азума се колебае във въвеждането на новата система и начина, по който се понасят ударите в главата. От двете възможности – боксови ръкавици и незащитена глава или каска на главата и голи ръце, удобрява втория вариант, поради по-малкото травми и поради запазването на ударите в тялото и възможността за захват , душене и хвърляния. До този момент единствено Муай Тай и Бирма, както и малки Китайски структури играят с ръце и лакти в главата и хвърляния на състезания.

В края на 1981 година Ояма разрешава на Азума да създаде нов стил, който нарича Дайдо Джуку КУДО – Изкуството на Великият път (или Отворено Съзнание като алтернативен превод).
КУДО (Яростното Карате) е единственото Карате в света, в което по време на състезание е разрешено всичко – удари с ръце в главата – с юмрук, с длан, с предмишница и с лакът. Удари с глава! Ритници навсякъде включително в ставите и слабините! Ключове , душене и хвърляния, които са заимствани от Джудо, НО видоизменени за спецификата на ударокиковата система.
…”

Пълната статия можете да намерите на: http://daobg.com/for…&CODE=03&id=138
Аз самият като бивш последователна Киокушин, а сега вече на Кудо, се интересувам от еволюцията на тази идея и сега ще ви представя как други личности, излезли от Киокушин организацията(макар и без съгласието на Ояма) създават стил или клон, който за ралзика от Дайдо Джуку Кудо не е удобрен от него. Въпреки това тези личности, най-малко за обща култура заслужават нашето внимание. Да не говорим, че всеки последовател на Киокушин или производен на него стил, е добре да има уважение към велики личности като тях.
Първо ще започна с най-новото – „горещите” промени в до този момент придържащата се към традиционния Киокушин организация на Рояма- Киокушинкан: http://www.kyokushinkan.org/
Организацията Киокушинкайкан, ръководена от Рояма е в процес на въвеждане на нови правила в Киокушин турнирите си, наречени “Шинкеншоубу”. В буквален превод това означава “да се биеш с истински мечове”.
На 5тия Пролетен Турнир на Киокушинкан в стадиона на префектурата Сайтама за първи път е бил въведен в действие пробен вариант на този правилник. Рояма Шихан още след срещите между Киокушин бойци от неговата организация и Сан Да, започва да работи по идеята да промени правилата, така че да ги доближи до начина, по който се е играело в ранните дни в доджото на Ояма Сосай. До този турнир Шинкеншоубу правилника се е виждал само в демонстрации. Въздействието, което са донесли на аудиторията е било отлично. Не можах да намеря информация за проведения турнир, поради малките му мащаби, но по времето, когато разбрах за тези правила излезнаха клипчета на демонстрационните боеве проведени по този правилник:
http://www.youtube.c…h?v=MDImLQBFmVo
http://www.youtube.c…h?v=IKx7LTSg9Co

Както се вижда от клипчетата бойците носят каски, отворени откъм лицето. Друга екипировка, която е задължителна е назбъник, протектор за слабините, ръкавици и налакътници. Типична среща е 3-2 решение, над 3кг разлика и ако няма следва последно продължение.
Ключове, душенета и борба на земята са предвидени в праилника, но на тези демонстрации са били забранени. Захвати и хвърляния са разрешени, но ако този, който инициира хвърлянето падне също на земята не се присъща точка. Ако обаче този, който хвърля, не докосне земята с коляно и направи добро маркиране с гедан дзуки, ще получи вазаари.

След демонстрациите и пробния турнир в Сайтама настъпват леки промени в правилата, които са официални и заместват старите Киокушин правила в 5тия Общояпонски Турнир по категории на Рояма Киокушинкан, провел се на 29-30 Април 2007

Качена снимка
Борбата на земя, ключове и душенета отново не са разрешени, но каските са махнати, тъй като не пазят от счупване на лицевите кости, а за сметка на това пречат на бойците да виждат лоу кика. Така на 29 и 30 Април се провежда турнирът. Новите правила важат само за мъжете, които са разделени в четири категории: лека, средна, тежка и супертежка. Използват се ръкавици с отворена длан, които покриват кокалчетата, но за разлика от боксовите с тях може да се затвори юмрука и може да се направи качествен захват. Във всяка категория са допуснати не повече от 8 състезателя. Така до финал се играят не повече от 3 срещи. Правилата няма да бъдат допуснати в турнири с отворена категория, тъй като Рояма счита, че „Не са подходящи за противници с разлика от 30-40 кг, заради възможните травми на мозъка” (За справка този проблем е решен преди повече от 25 години от Азума-създателя на Дайдо Джуку Кудо чрез така наречения „физически индекс” за повече информация: http://kudo-stz.hit.bg/kakvo-kudo.htm )

Победителите е провелия се турнир по Рояма Киокушин са следните:
Лека категория:
1. Тамура Такааки ( Куокушин Кайкан Хамай Бранч)
2. Изумисава Генки ( Централен Сайтама Бранч)
Средна категория:
1. Шоджи Рьосуке ( Джонан Кавазаки Бранч)
2. Ихара Джун (Санин Бранч)
Тежка категория:
1. Кикучи Саки ( Централен Сайтама Бранч)
2. Фуджии Хироши (Санин Бранч)
Супертежка категория:
1. Натсухара Нодзуму ( Централен Сайтама Бранч)
2. Фуджии Юсуке ( Джонан Оймачи Бранч)

След турнирът Рояма Канчо твърди че „Киокушин Карате е направило една голяма, нова стъпка” . В заключение Рояма казва, че турнирът е преминал на 60-70% от очакваното ниво. Той също очаква турнири с много по-високо качество да се проведат в бъдеще. В официалния сайт на огранизацията му под тази снимка е цитиран коментар:

„Първата снимка най-отгоре показва още колко много работа имаме за в бъдеще, тъй като нито един от двамата бойци няма правилно разбиране как да избегне ударите на другия. Определено показват много дух, но също така се провалят да поставят правилна дистанция, чрез която да се защитят достатъчно от удари с ръка към главата. На втората снимка отгоре, забележете дистанцията на боеца вдясно) Въпреки, че е обърнал главата си, за да избегне удара, той е заел по-добра дистанция, която е и по-реална, вземайки предвид опасността за удар с юмрук в главата. Турнирът е добро начало, но Киокушин бойците има да извървят дълъг път преди да свикнат с новите измерения на Шинкешоубу правилата.

От всичките 20 спаринга, 11 завършват с ипон,авазате ипон(две вазаари) като всички бойци имат фрактури по лицето (този проблем отново е решен в Кудо преди повече от 25 години от Такаши Азума: http://kudo-stz.hit.bg/kakvo-kudo.htm и нещо ново по Кудо решението на въпроса: http://kudo-stz.hit.bg/info.htm ) . Кратко обобщение на техниките, които са довели до точки: (В- вазаари; И- ипон)
Супертежка категория: В= 2х джодан гиаку тсуки, каги тсуки
Тежка: В= хидза гери, 2х джодан гиаку тсуки / И= Джодан гиаку цуки
Средна: И= джодан гиаку цуки, джодан цуки
Лека: В= джодан гиаку цуки, каги цуки, хидза гери/ И= 3х уракен кайтен цуки, хидза гери
Чест прави фактът, че Рояма е решил да изостави донякъде старите традиции и да опита нещо ново. Факт е, че проблемите с които той се сблъсква сега са решени още преди приблизително 30 години от Джукучо Такаши Азума и Сосай Масутацу Ояма като е създаден Дайдо Джуку Кудо, където има дори хвърляния, ключове душене и бой на земята. Въпреки това, рояма не копира сляпо идеята, а се опитва да измисли алтернативен метод. Дори в момента, когато четете тази статия съм сигурен, че правилна леко се настройва и видоизменя. Дали в завършен вид, той няма да бъде едно към едно копие правилника, по който се провеждат Кудо състезанията… само времето ще покаже.
Третият стил, който заслужава нашето внимание е Шидокан Карате. В буквален превод Шидокан означава „групата, която живее и тренира по пътя на самурая” Създаден от Канчо Йошиджи Соено, стилът е наречен още Триатлонът на Бойните Изкуства, заради характерния си начин, по който се тренира и провеждат състезания. Канчо Соене едно време е бил наричан „Тигърът на Киокушин” След като се е бил с Муай Тай бойци, за да изследва стилът им, той създава своя собствен, както и организация, против волята на Ояма. (лично мнение- навярно Ояма не е бил съгласен, тъй като е възложил вече задачата на Азума, а Соено е искал той да бъде глава на новата ирганизация- това е лично предположение и няма официална информация, която да го потвърждава или отрич, затова моля да бъде прието просто като скромно мнение по въпроса). Изучавайки различни Бойни Изкуства ( Карате, Джудо, бокс, Муай Тай и др.), той взел различни елементи, за да създаде модерно Бойно Изкуство, което следва традициите (звучи познато нали: http://kudo-stz.hit.bg/kakvo-kudo.htm ) Учениците на изкуството учат елемти от традиционно Карате, както и техникики от Муай Тай и бой на земята. Шидокан има свои собствени състезания с голи ръце(позволяващи захвати, хвърляния и понякога предаване), свои собствени кикбокс правила (ШиКон Тай бокс) и ММА правила(Шидо ММА). Според очевидци Шидокан Триатлон турнирите са прекрасни за зрителите, тъй като демонстрират концепцията на боя с голи ръце, кикбокса и хвърлянията наведнъж. Световното по Шидокан(провеждане веднъж годишно в Чикаго) започнало като турнир по Киокушин правилата(разнните години на 90те). След това през средата на 90те били въведени боксови ръкавици като в кикбокса. Граплинг бил добавен в късните 90 години на XX век и така бил създаден триатлонът. Сега състезателите се състезават по подобен на Киокушин правилника, след това кикбокс и накрая ММА в една среща разделена на съответните рундове. Това също е начин да се свържат традиционните Бойни Изкуства с модерните ММА концепции.
Представих ви 3 стила и 3 начина, които както си приличат, така и се различават. Целта е ясна- запазване на традициите и въпреки това еволюция. В линията на времето Дайдо Джуку Кудо е първо, справило се е и продължава да еволюира. Шидокан също не изостава, макар да е по-слабо разпространен от Кудо и идеите му да разделят боя на 3, доакто в Кудо всичко е едно. В момента се развива идеята за Шинкеншоубу правилника на Рояма Киокушин. В България Киокушин организациите нямат представители на Рояма Киокушин. Липсват и представители на Шидокан Карате. От 2004 година в България има Бранч на Международната Кудо Организация с Бранч Шеф Господин Бабамов: http://www.kudo-bulg…daido-juku.html

ИЗТОЧНИК: daobg.com