Чупенето на тухли или други твърди плоскости е често срещано в състезания или демонстрации по бойни изкуства. Чупенето обикновено става с ръце или крака, но има и екстремисти, които използват пръстите, а някои дори главата си.


Най-честия материал, който бива чупен по такива мероприятия е дървото, но някои трениращи залагат на газобетонни или печени тухли или пък керемиди.

Ако цел в живота ви е да чупите тухли, най-подходящите бойни изкуства, които подготвят за това са таекудон-до, карате или пенчак силат. Пенчак силат е бойно изкуство, което се изучава главно в Индонезия. Обратно на широкоразпространеното мнение, в японските школи по бойни изкуства не са отделяли особено внимание на чупенето на плоскости. В япония термина “тамешивари” означавал дисциплина за самоотбрана чрез чупене на различни обекти. “Тамешигири” пък била подобна дисциплина, която обаче се боравила с меч.

В състезанията по бойни изкуства, съдиите следят следните фактори на чупене:
1) Стил и финес
2) Колко бройки плоскости може да счупите за определен период време
3) Колко бройки плоскости може да счупите с един удар

Целта на “тамешивари” не е главна цел при тренировките по карате, но служи като барометър за придобитата сила и техника. Поради тази си причина е полезно при кумите (спаринг) където никога не трябва да докосваш опонента си за да не му причиниш физически травми.

Тамешивари изисква изключителен баланс, форма, концентрация на духа и спокойствие.Това е предизвикателство за възможностите на каратека и тест за предела на неговата сила. Той трябва да използва цялата сила която притежава, за да успее при всеки един опит.

1. МАТЕРИАЛИ
Използваната дъска (дървена плоскост) винаги се счупва по посока на линиите (влакното) на дървото. Поради тази причина колкото по-къса е дължината на линиите на дървото толкова по-лесно ще може да се счупи. От друга страна плочки, тухли и цилиндрични блокове се добиват по изкуствен начин и поради това са по-хомогенни и при тях липсват тези линии на неустойчивост.

Може би най-трудният материал, който се използва в Тамешивари е естествена скала (камък) . Колкото по-плътен и компактен е камъка, толкова е по-трудно да бъде строшен (като правило по-тъмно оцветените камъни трябва да се избягват). Начинаещият трябва да експериментира само с камъни, които са тънки и дълги и имат видима неустойчивост (по-малка здравина).

2. КОНТАКТ С ТЯЛОТО
От първостепенно значение е ударната сила на тялото да бъде възможно най-малка и рязка, което дава на предмета минимална съпротивителна повърхност. Очевидно когато казваме, че ударната част на тялото трябва да е малка, това не се отнася стриктно до размера, тъй като не бихме могли да счупим твърди предмети с кутрето си, което е доста слабо, поради това ударната сила трябва да е мощна и силна.

Естесвено човешките кости и плът, не са толкова здрави, каквато е скалата или цимента и тук е мястото на техниката и душевната подготовка.

3. СИЛА НА ЪГЪЛ И УДРЯНЕ
Силата, необходима за успешно изпълнение на Тамешивари се постига чрез ангажиране на всички възможни запаси на тялото. Особено важна е силата, която се генерира нагоре чрез краката!

Съществуват два начина да повишите своята сила (мощ), когато изпълнявате Тамешивари.

Първият начин е да се възползвате от ускорението, резултат от гравитацията, за да ви е по-ясно, помислете за следният пример: ако мъж който тежи 70 кг. стои на един крак, земята получава натиск от 70 кг., но ако той подскочи и след това удари земята с едно стъпало, силата ще е много по-голяма от 70 кг. поради ускорението предизвикано от гравитационното притегляне! Тази сила може допълнително да се увеличи чрез навеждане и опъване на ханша, докато тялото е във въздуха.

Вторият начин за максимализиране на силата е, като се удари предмета перпендикулярно. С други думи трябва да има ъгъл от 90 градуса между ръката и предмета. Ако предмета е ударен от всеки друг ъгъл, ударната вълна на замаха се разпростира по цялата повърхност на предмета, а не в конкретната точка!

4. СКОРОСТ
Двете най-важни неща в Тамешивари са сила и скорост. Силата се определя от множество фактори, включително мускулна сила, гъвкавост, свиване и разтягане на бедрата и бързи рефлекси. Това може да се постигне само чрез тренировки. Каратека веднъж овладял спиритуалните (душевни) и физически изисквания, всичко останало е въпрос на постоянна практика.

5. МЕТОДИ (НАЧИНИ)
Както по-долу е илюстрирано, съществуват 3 метода за чупене на предмети!
- първият начин показва предмета, стоящ на 2 опори е най-трудният и поради това най-малко предпочитан.
- при следващите два случая солидна основа, като наковалня както е показано, се използва за опора. Единият край на предмета лежи директно на върха на дланта, която лежи върху прегъната хавлия върху наковалнята. Разликата между двата начина е в позицията на предмета.

При първият метод краят на предмета лежи директно върху наковалнята и предмета се удря, както е показано със стрелка. При другият метод 1/3 от предмета виси извън ръба на наковалнята и се удря в точката (мястото), илюстрирано със стрелката.
Във всеки един от случаите преди да се удари предметът се повдига от спомагателната ръка на разстояние от наковалнята, колкото един пръст, както е показано. Ако желаете може напълно да покриете предмета с хавлия или плат за да избегнете наранявания на ръката си!

Може да ви се стори че последният метод е по-труден, защото трябва да ударите премета директно над опорната точка, но в действителност острият ръб на наковалнята спомага за счупването на предмета.

Макар последните два метода да са много успешни при чупене на плочки (киримиди), те не са много ефектни при чупене на различни плочки, поради невъзможност да се повдигне голяма тежест с една ръка.

1. Заеми позиция!
2. Фокусирай -концентрирай се!
3. Поеми дълбоко въздух, по време на удара издишай рязко!
4. Следвай истината!
5. Ус!

Източник: Българска Федерация Карате Киокушин