Буквално преведено от японски език карате означава “празна ръка”. Това е изкуство за самозащита, представляващо съвкупност от техники предимно без оръжие.

Карате произлиза от остров Окинава, намиращ се на юг от Япония. Голямо влияние върху окинавската култура оказва Южен Китай, тъй като Окинава дълго време е бил междинна спирка между Японските острови и Азиатския континент. Това влияние личи и в бойните изкуства. Много окинавски майстори правели дълги пътешествия из Китай в търсене на съвършенството. Други били обучавани от живеещи на о-в Окинава китайски майстори.

Постепенно се оформили три основни метода за водене на бой. Те били наречени Наха те, Шури те и Томари те по имената на градовете, където възникнали (Наха, Шури и Томари). Технически Шури те и Томари те твърде много си приличат и се отличават с бързи, резки движения и голяма подвижност, а Наха те използува повече мощни, кръгови движения. Всяко от тези основни направления има своите велики майстори. Много известни от по-ново време са Майстор Ясуцуне Итосу (1830 – 1915) и Майстор Канрио Хигаонна (1852 – 1915), представители съответно на Шури те и Наха те. Повечето от основоположниците на съвременните стилове в карате са били техни ученици.

Днес в Япония има четири основни стила карате: Шотокан рю, Вадо рю, Шито рю и Годжу рю. Създател на Шотокан рю е известният Майстор Гичин Фунакоши (1868 – 1957), който има главната заслуга за пренасянето на карате от о-в Окинава в Япония. Вадо рю е създадено от Майстор Хиденори Оцука, а Годжу рю от Майстор Чоджун Мияги (1888 – 1953). Майстор Мияги бил главният ученик на Майстор Хигаонна и в Годжу рю са запазени най-много от оригиналните Наха те техники.

Освен тези четири стила, след Втората световна война в Япония, а по-късно и в цял свят популярност придобива и един друг стил – Кьокушинкай, създаден от Майстор Масутацу Оаяма.

Създател на стила Шито рю е Майстор Кенва Мабуни (1889 – 1952). Той е бил близък приятел с Майстор Мияги, а също и с Майстор Фунакоши. Майстор Мабуни бил един от основните ученици на Майстор Итосу. Освен това се е обучавал и при Майстор Хигаонна. В израз на благодарност към двамата си учители той нарича своя стил Шито рю – комбинация от първите букви на имената им: “Ши” – японска транскрипция на “Ито” (Итосу) и “То” – японска транскрипция на “Хи” (Хигаонна). Жаждата за знания отвела Майстор Мабуни и при други учители, като майсторите Арагаки и Мацумура. В резултат на това Шито рю се оформил като стил, съхраняващ както много от оригиналните Шури те техники, залегнали в основата на Шотокан и Вадо рю, така и много от Наха те техниките, основа на Годжу рю.

Майстор Мабуни придавал изключителна важност на формалните упражнения – ката (схватка с въображаем противник). Затова съвременното Шито рю е може би стилът, в който са съхранени и се практикуват най-много кати – както от Наха те, така и от Шури те. Майстор Мабуни смятал, че ката дава възможност многократно да се отработят различните блокове и удари до най-малките подробности и нюанси – нещо, което е невъзможно в реална схватка. Според него една добре усвоена ката може да се окаже неочаквано ефикасна в истинска битка.

Майстор Мабуни имал много ученици и последователи. Такива са Кеней Мабуни – негов син, а също майсторите Тани, Огасахара, Сакагама и др. Някои от тези майстори на свой ред модернизирали до известна степен традиционното Шито рю по начин, отговарящ на представите и опита им в бойните изкуства. Един от тях е майстор Чоджиро Тани – 8 дан Ханши (1921 – 1998). Той изучава първо Годжу рю при Майстор Мияги, а след това става един от главните ученици на Майстор Мабуни. Последният му дава разрешение да основе собствена школа и така възниква организацията “Шукокай”, което буквално преведено означава “организация на всички, които тренират заедно”, а по-свободно може да се преведе като “път за всички”. Майстор Тани прави редица технически нововъведения в стила. Той има много ученици, най-известният от които е Йошинао Намбу – трикратен национален шампион на Япония. Отговорността за разпространение на стила на майстор Тани – Тани-ха Шито рю в Европа се пада първоначално на майстор Ясухиро Сузуки – 7 дан, а по-късно на майсторите Кейджи Томияма и Наоки Оми. Те идват в Европа през 1972 г. и понастоящем сенсей Томияма живее в Англия, а сенсей Оми във Франция.

ШИТО-РЮ В БЪЛГАРИЯ
От 1989 г. насам сенсей Томияма ежегодно посещава България и провежда семинари, като разяснява основните принципи на Тани-ха Шито рю. Освен Шито рю сенсей Томияма практикува Годжу рю, а така също и Тай-чи чуан. В по-ранните си години се е занимавал с бокс. В момента притежава 7 дан и титлата “Шихан” в Шито рю и 6 дан в Годжу рю.

Според него основната цел на бойните изкуства и причината, поради която първоначално са възникнали, е самозащитата. Това означава на първо място да можеш да се защитиш от агресия. Но освен това тук се включват и други компоненти, за които много от практикуващите бойни изкуства забравят. Практикуването на карате не бива по никакъв начин да уврежда здравето на трениращия – нещо, което за съжаление често се наблюдава и е резултат от неправилно заучени и изпълнени техники. Сенсей Томияма набляга много на правилното изпълнение на всяка техника, така че тя да бъде физиологично и биомеханично обоснована, съобразена с особеностите на човешката анатомия. Така се предпазват различните части на тялото и особено опорно-двигателния апарат: стави, сухожилия, гръбначен стълб, нерви. Освен това терминът “самозащита” включва способността да се окаже първа помощ при случай на травма или друга злополука.

От техническа гледна точка самозащитата изисква максимална ефективност. Това означава максимален резултат при минимален разход на енергия и движения. Според сенсей Томияма много от техниките, използувани при състезания, правят човек уязвим, тъй като оставят големи части от тялото му незащитени и са лесна мишена за контраатака. В Тани-ха Шито рю се набляга на по-прибрания гард, по-малките по обем на движение техники, които са по-икономични и по-бързи. Основната стойка е тази, в която обикновено човек ходи. Това позволява лекота на придвижването. Тези технически подробности характеризират стила с бързина, маневреност, гъвкавост. Сенсей Томияма непрекъснато повтаря основните правила, които трябва да се спазват при изпълнението на всяка техника и които най-добре илюстрират стремежа към максимална ефективност:

1) Не прави излишни движения
2) Не използвай излишна сила
3) Всяко движение започва от края на предишното
4) Използвай цялото тяло през цялото време

Излишните движения според сенсей Томияма са своего рода “телеграфиране” и издават намеренията ви на противника, а също така отнемат време. Излишната сила е главно прекомерното стягане на мускулите в стремежа да се направи по-силен удар и, освен че прави техниката бавна и скована, то води до по-бърза умора и има вредни за здравето последици. Третото правило позволява техниките да станат тежки и ефективни, без да са сковани и бавни. Тази икономичност дава възможност и на по-възрастни хора да се занимават активно с карате и много сполучливо илюстрира максимата, че карате е за цял живот.

Ако оставим на страна техническите подробности, според сенсей Томияма “карате започва и завършва с етикет”. Този етикет практически се изразява със съвкупност от правила, които всеки от трениращите трябва да спазва. Те учат особено децата на уважение и зачитане на труда и личността на другите хора. Те спомагат за овладяване и канализиране на излишната агресивност и уравновесяват буйния характер. От друга страна Тани-ха Шито рю като част от бойните изкуства въобще възпитава у човек решителност, разумна смелост, вяра в собствените възможности за преодоляване на критични ситуации. Резултатът от постоянната правилна практика е постигането на чувство на удовлетворение и хармония между физическата и духовната страна в живота на човека, спокоен, чист ум и здраво тяло, независимо от възрастта.

Тези особености дават възможност на всеки, който търси, да намери нещо за себе си, независимо дали е млад или стар, прекалено буен или нерешителен и свит. Те правят от Тани-ха Шито рю един истински път за всички.

Източник: kofukanbulgaria.org