КУМИТЕ – това е нещо което всеки записващ се да тренира карате, мисли че ще овладее бързо.
Кумите означава съревнование/спаринг при определени правила и е третата съществена стъпка в практиката на карате. Кумите е прилагане на заучените техники от ката и кихон практиката върху реален противник. В карате има няколко вида кумите, които са разработени за прилагане на познанията заучени до определено ниво от процеса на обучение на каратека. Това са:
Го хон кумите – или кумите в пет стъпки – практикува се в основни позиции за придвижване, като атаката е единична и е една и съща в петте стъпки – ой тзуки джодан или ой тзуки чудан. Отбраняващия се прави блок отстъпвайки назад в подходяща дистанция в която да може да нанесе контра атака във всеки един момент, но го прави след последния си блок с гяко тзуки. Целта е каратека се да се научи да усеща и предвижда действията на противника и да се движи като закачен за него. Атаките и нивата се обявяват предварително, а блоковете са точно определени.

Кихон ипон кумите –
това е кумите при което атаките са от единични техники с ръце и крака и се надграждат спрямо нивото на практикуващия, като се придържаме към класическите техники и позиции.След всяка атака следва контра атака и връщане в изходно положение, без да се откача погледа от противника до рей. Отбраняващия трябва да реагира на всяка атака от изправено положение, без да е в контакт с атакуващия, като след всеки блок трябва да остава в дистанция и положение подходящо за нанасяне на мигновена контра атака, която трябва да се случва веднага след блока. Атаките и нивата се обявяват предварително, блоковете са препоръчителни, но не са задължително определени – по важно е да са ефективни и да извеждат атакуващия в моментна дупка, в която се нанася контраатака.

Сан бон кумите – това е следващото ниво на кумите. Работи се в три стъпки с три последователни атаки на различи нива (джодан и чудан). При това ниво в кумите отбраняващия се освен че трябва да се закачи за атакуващия, за да усеща всеки негов зачатък за последваща атака, то той трябва да се научи да има по-цялостен поглед върху атакуващия, защото атаките вече идват от различни нива. След всеки блок идва нов вид атака, която за да бъде отразена трябва да сме отстъпили в подходяща дистанция, в която можем да нанесем контра атака след всеки блок – това трябва вече да изградено в го хон кумите. Важна и задължителна проверката на дистанция е засрещане с гяко тзуки след атака с крак (мае гери). Атаките и нивата се обявяват предварително, а блоковете са точно определени.
Правилното и концентрирано изпълнение на Го хон и Сан бон кумите, трябва да изглежда като танц отстрани.

Каешу ипон кумите – кумите с подновяване на инициативата. При този тип кумите този който атакува трябва да може да отрази контраатаките, и да нанесе последваща атака. Атаките и контраатаките може да са единични или комбинации, като сложността им се надгражда постепенно след сработването на предишните. Всички атаки и контраатаки са договорени с изключение на последната контраатака, позициите също са свободни. Този тип работа е добра подготовка за свободно кумите.
Джу ипон кумите – това е кумите при което от свободна позиция се атакува с единични атаки, а контраатаката е свободна и може да е единична или комбинация от техники поставящи атакуващия до положение в което имаме контрол над него или можем го поразим със съответната техника. Атаките се обявяват като за по-голяма сложност може да се обяви само нивото на атаката и дали е с ръка или с крак.

Джу кумите
– това е последното ниво в сложността на кумите и най-високото стъпало в развитието на каратека. Тук всички атаки и контраатаки са свободни, като главното което всеки играещ това кумите трябва да търси е разпознаването на атаките на противника в зародиш и намирането на пролуките между тях, с цел постигане на пълен контрол над противника при определени правила.
Това кумите се практикува когато каратека има изградена правилна техника, може да се пази и знае как да открива слабите места на противника – мисли стратегически.
Съществуват още разновидности на кумите наложени със състезателна цел по определени правилници. Такова е Шобу ипон кумите – спаринг до „чиста победа” – ипон.
В кумите като следващо стъпало от практиката в карате съществено важно е трениращите да имат правилна техника, на която те могат да контролират завършека – фокус в определена точка, а не просто да хвърлят крайниците към противника. Представяйки си една стрела в полет към целта ние виждаме, как тя достига или подминава целта, ако премине край нея е ясно че изстрела е неуспешен, но дали винаги когато попада в целта то тя има силата да осъществи поражение върху нея. Сигурно много практикуващи карате не знаят, че в годините когато е пренесено бойното изкуство в Окинава, наречено по-късно карате, целта му е била защита от набези на въоръжени бандити (някои от тях бивши самураи) и силата на техниките трябвало да е такава че те да могат да нанесат поражение през леките брони на самураите и то с един удар, защото втори може и да нямат шанс да нанесат. Това е наложило и каляване на крайниците с т.нар. макивари.
Много треньори и практикуващи искат бързи резултати и пренебрегват техниката като базов момент в карате. Трябва да се знае че силата и бързината са моментни фази които бързо се губят и ако няма добра техника, то при всяка пауза над месец всичко натренирано преди това трябва да се гади от начало. Много хора се възхищават на клсани майстори надминали средната възраст и изтръпват гледайки със каква лекота, скорост, сила и контрол прилагат различни техники, докато много незрели състезатели правят всичко с висока скорост, но усещането не същото, сякаш липсва още нещо.